В самия край на лятото

Снимка: Emre Akyol

В самия край на лятото зеленината навън изглежда като попарена. Листата на дърветата висят унили и набръчкани, все по-далеч от зеленото, все по-близо до жълтото. Усмихвам се насила, защото няма нищо за усмихване в този тъжен сезон, когато лятото и есента сменят местата си. Жадувам за прохладата на есента, но ме натъжава краят на още едно лято. Сякаш животът се изнизва прекалено бързо, като хубава книга, която не ти се иска да свършва и затова все броиш колко страници остават до края с надеждата, че са повече, отколкото изглеждат. На живота не знаеш колко страници му остават, но знаеш, че след есента идва зима. А нея никой не я обича.

В самия край на лятото е трудно да си оптимистичен. Скъсява се денят и сякаш намалява времето, с което разполагаш. Трябва да бързаш, да гониш часовника, да се надпреварваш с темпото на града отново. Да, в следобедната жега всичко пак замира и притихва, но вечерите не са така лежерни и идват по-скоро от обещаното. Някъде там започва първият гроздобер за годината, а нивите са печално пусти и само почернелите тела на закъснели слънчогледи напомнят за отиващото си лято. Началото на септември може би ще подари още малко летни усещания, но хладните тръпки сутрин ще издават промяната в календара. Залезите ще ни сварват неподготвени, досущ както и първите тикви на пазара. Лека-полека роклите ще се смесят с пуловери сред тълпата, джапанките ще газят в дъждовните локви, а сладоледът ще бъде изместен от шоколада. 

Но преди това е самият край на лятото, в който нищо не е такова, каквото е било досега, нито такова, каквото ще бъде. Костенурки ще пресичат бавно шосетата, отправили се на свое собствено пътешествие, гнездата на птиците ще опустяват едно по едно, а реката постепенно ще изпълва своето корито отново. Гроздето ще събира последните силни дни на слънцето, за да ги трансформира в топлина за през зимата. Хората ще планират последните за сезона бягства от офиса. И докато календарът бавно разсъблича август от себе си, ще трупаме още няколко снимки, малко по-тъмен тен и прах по сандалите, преди първите дъждове да донесат есента със себе си.

В самия край на лятото тъгата се смесва с усмивка, роклите с пуловери, костенурките се отправят на пътешествие, а годината бавно изтича измежду пръстите.