Април
И, разбира се, аз хуквам, защото това е единственото темпо, с което се случват нещата през април. Прокарвам длани по острите връхчета на избуялата трева и усещам по тях свежата, хладна роса, от която пият мравките. Галя всяко ново полско цвете с усмивка и с изненада се натъквам на бели макове. Около мен - пиршество от цветове и птичи песни, тържество на младостта и живота. Опивам се и аз като мравките от росата и цветовете, които се спотайват току пред очите ми, на косъм да не ги забележа. Обикалям с влажни крака и пълна душа из високите треви и храсталаците, прегръщам дърветата и се смея с дивите полски цветя.
Дъбовите клонки разкриват свежозелените си листенца свенливо, сякаш се страхуват светът да не попари мечтите им. Април е зелен, сочен, млад, недокоснат и невинен. Пращящ от живот с увереността, която само неопитността може да разпали. Птиците изнасят концертите си само за моите уши, а аз бродя из полята ненаситна. Един-единствен червен мак се поклаща на все още хладния вятър. Бера маргарити, лютичета, овчарска торбичка и снимам последните нацъфтели в бяло дървета и храсти. Изкласилите рано житни поля кротко поклащат зелените си тела на вятъра и се вълнуват от живота, който им предстои. Шушукат си някакви тайни, които, уви, не мога да чуя. Мъжки фазан с впечатляващата си опашка и съвсем необезпокояван от мен пресича пътя, за да види, дали тревата е по-зелена от другата страна. И той е безгрижен като април, несмущаван от нищо с изключение на краткотрайните, но бурни дъждове.
Коментари