Срещнах я в един топъл есенен ден

Снимка: Irina Varanovich

Срещнах я в един топъл есенен ден, когато косото слънце огряваше невероятните ѝ крака по начин, който не можеше да ме остави безразличен. Наблюдавах я как се плъзга грациозно, а тялото ѝ се извиваше като камшичен удар. Всичко в това нейно тяло, цялостното ѝ излъчване ме караше да искам да крещя. Бях сигурен, че и останалите хора около мен са я забелязали - никой не можеше да откъсне поглед от нея. Лека-полека разговорите в кафенето секнаха и над всички ни надвисна напрегната тишина. За един миг, продължил цяла вечност, не се чуваше абсолютно нищо друго, освен шума от леките ѝ стъпки.

После някъде зад мен изведнъж се надигна женски писък, който извади мъжа зад бара от унеса му. С обиграно движение той събу обувката си и само след секунди замахна - опита се да размаже нея и стоте ѝ крака по стената. Но тя побягна пъргаво и се скри в един от процепите на окачения таван. Макар повече да не я видяхме, този ден никой не спря да мисли за краката ѝ и начина, по който те се движеха. 

Тази история е по недействителен случай и нито една стоножка не беше наранена за написването ѝ.