Пенсионер по душа

Снимка: fatmanur ofluoğlu

В града сезоните се усещат съвсем бегло - можеш да отбележиш само, че вече е жега и денят е дълъг. Нищо повече. А знам, че на село през юли ще цъфнат магарешките бодили. И знам, че тревата ще ухае на билки и ароматът ѝ ще запълва въздуха като напомняне за Еньовден. Но тук, в града нищо не се усеща. Само жега или студ. Някак бедно е, лишено от разнообразие. Само липите ухаят отдалеч и привнасят някаква, макар и минимална атмосфера. 

С остаряването започнах да ценя природата. Като малка я приемах за даденост. Мислех, че винаги ще има поляни и дървета, и дерета, и реки. Все търсех хора и градски неща. А сега градът безкрайно ми е опротивял и търся зеленина, двор, да има къде да си засадя дръвчета. Не търся диви места, а само начин да си построя дом в близост до природа. Не да се скитам сред планини и гори, а да се събуждам с кафе сред градината си от диви цветя, билки и подправки. Да има къде да се наслаждавам на макове, слънчогледи, дъбови дръвчета, щъркели и къпини. Сега това ми се струва като огромно богатство и изобилие, което не може да се побере в никой град. 

Да, искам да имам интернет, и ток, и вода, всички удобства на живота в апартамент. Но и градина искам. И един хамак между две дървета в двора. Веранда с люлка или пейка. И време, много време да съзерцавам как се сменят сезоните. Може би съм пенсионер по душа?