Шест заека и серенада (разказ)

Снимка: Tima Miroshnichenko

     - Ако бях музикант, щях да ти направя серенада – каза седемгодишният Георги и я хвана за ръката.

       - Ако беше музикант, щеше да си влюбен в пианото си – рече Мая със свъсени вежди и издърпа ръката си.

        - Аз щях да свиря на барабани.

        - Още по-зле. Само щеше да вдигаш шум и да стряскаш зайците ми.

        - Но ти нямаш зайци. 

      - Ако ти беше музикант, аз щях да имам шест заека – тя започна да свива пръсти един след друг, докато изброяваше - Мими, Моли, Малчо, Марин, Мери, и, разбира се, Мая.

        - Не може да имаш заек на име Мая, защото тогава всички ще ви бъркат.

     - Леле, ама как нищо не разбираш… - завъртя очи Мая – Няма как да ни бъркат, защото аз ще съм си аз, а заекът Мая ще е заек.

        На малкият Георги никак не му стана приятно от думите ѝ и изгуби търпение: 

        - Стига с тези зайци! 

    Мая обаче сякаш изобщо не чу възраженията му и продължи с глас, изпълнен с увереност:

        - Зайците ми щяха да ти помогнат да откриеш таланта си. Нали затова имат такива големи уши – да чуват по-добре. Макар че с твоите барабани и костенурка щеше да свърши работа. Нали знаеш, костенурките нямат уши, само мембрана и чуват най-вече ниски звуци. Ако ще свириш на барабани, ще трябва да имаш костенурка. Никое друго животно няма да го понесе.

- Но аз не искам костенурка! – викна Георги – Никакви зайци, никакви животни. Искам само да ти изсвиря песен и да те спечеля за моя любима.

Мая не беше особено впечатлена от признанието и се зачуди как ли можеше да обясни на това момче, че серенадите изобщо не я вълнуваха, нито пък можеха да си съперничат с микроскопа, който мечтаеше да има. Виж с микроскоп можеше да бъде спечелена. 

- Аз вече съм любима на мама и татко. Освен това всеки знае, че серенадата не се прави на барабани. 

- Щом е така, ще направя серенада на Лили от „В“ клас. Тя със сигурност няма нито зайци, нито нещо против барабаните. 

- Чудесно! – извика войнствено Мая и Георги повтори не по-малко настръхнал „чудесно!“.

След което всеки се оттегли на своя чин, без да поглежда към другия. 

Докато траеха часовете, всичко вървеше гладко. Но за беда, Мая и Георги трябваше да се прибират заедно от училище, защото бяха съседи. Георги си оставаше все така неотстъпчиво ядосан на Мая, затова двамата вървяха в мълчание. От време на време тя се спираше на всяка градинка, за да снима с телефона си малки цветя и треви, като старателно описваше имената им. През това време Георги се отдалечаваше нататък, без да я чака, но после тя бързо го настигаше, защото беше по-висока и крачеше по-бързо от него. Заниманията с цветята и прекрасните находки, които беше открила, толкова я зарадваха, че Мая съвсем забрави за кавгата си с Георги и първа наруши мълчанието помежду им:

- Кога ще правиш серенада на Лили? Препоръчвам ти да не е в сряда, защото тогава тя ходи на зъболекар. А когато ходиш на зъболекар, има много малко неща на този свят, които да те зарадват. Освен може би ако зъболекарят се разболее - това би било хубаво нещо. За теб, разбира се, не за него, защото той ще е болен. Но тогава няма да се налага да ходиш на зъболекар и светът отново ще е цветен и изпълнен с радост. Спомням си, когато мама ме води на зъболекар да ми вадят един млечен зъб. В кабинета миришеше на някакви гадни лекарства и после ме боля цял ден. А накрая, като поисках да видя зъба, той изобщо не беше направен от мляко. Възрастните много лъжат понякога. Купиха ми сладолед за награда, но дори това не ме зарадва, а сладоледът винаги преди това ми беше оправял настроението. Аз обичам най-много шоколадов, във фунийка. Кой е твоят любим сладолед? 

Георги я беше слушал разсеяно, защото познаваше Мая достатъчно дълго и му беше ясно, че ако тя заговори, можеше да минат и трийсет минути преди да дойде неговият ред. Не беше чул последния въпрос, защото още размишляваше над първия, а именно серенадата на Лили. Там е работата, че той изобщо нямаше намерение да прави серенада на никого. Беше го казал на Мая просто така, защото искаше да я хване за ръката, а във филма, който родителите му бяха гледали предната вечер, мъжът беше направил серенада на жената и тя му беше позволила да я целуне. Разбира се, Георги намираше целувките за крайно отблъскващи и нямаше никакъв интерес към тях. Но кой знае защо много искаше да държи Мая за ръката, особено когато се прибираха към вкъщи. Тя, обаче, винаги се държеше на разстояние и сякаш вниманието ѝ никога не беше особено съсредоточено върху него. Освен в този момент, в който очакваше отговор на въпроса, който Георги не беше чул. Мая изтълкува мълчанието му като знак, че все още ѝ се сърди, затова сбърчи чело в опитите си да измисли какво да каже, за да поправи ситуацията. 

- Ако искаш, мога да ти помогна със серенадата… - започна колебливо тя – Но единствената любовна песен, която знам е „Мила моя мамо“. А и пея малко фалшиво или поне учителката по музика твърди така. Аз мисля, че пея правилните думи, но все пак тя знае повече. Поне по музика. По ботаника никаква я няма. Не може да различи маргаритка от лайка. 

Георги си оставаше все така замислен и не продумваше, а вече бяха стигнали до блока, в който живееха. И понеже двамата бяха в различни входове, застанаха колебливо в средата. 

- От зъболекаря ли се уплаши? – започна отново Мая - Не се страхувай, не е заразно. Сигурна съм, защото питах нашите и те казаха, че не можеш да прихванеш кариес или клатещ се млечен зъб, който всъщност не е млечен. Макар че, след като лъжат за млечния зъб, кой знае за какво още може да лъжат… 

Мая се замисли над думите си за момент и Георги се възползва от кратката пауза:

- Исках да направя серенада на теб, не на Лили. За да ме държиш за ръката.

Мая го погледна изненадано. 

- Страх те е да не се изгубиш ли?

Георги само поклати глава, изпухтя отчаяно, обърна се и влезе във входа си, без дори да каже едно „чао“. Мая остана объркана на мястото си и се опита да разбере какво се беше случило и защо Георги продължаваше да ѝ се сърди, въпреки че тя беше направила толкова много, за да е полезна. Стори ѝ се, че той е много неблагодарен, затова не размишлява дълго, а след минута, две се обърна и също тръгна да се прибира. 

На следващия ден Георги не дойде на училище. Майката на Мая, която ги водеше заедно сутрин, звънна на майката на Георги и от нея разбра, че момчето беше болно. 

- Нещо зъболекарско ли му има? – стресна се Мая да не би тя да е виновна и някак само с приказките си от вчера да го беше заразила.

- Не, вдигнал е температура – гласеше отговорът, след който Мая продължи да върви, но някак унило и в пълно мълчание. 

През целия ден тя си мисли какво ли можеше да е разболяло малкия Георги, поради което беше разсеяна и няколко пъти ѝ правиха забележка. Особено в часа по математика. Мая съжаляваше, че трябва да се занимава с такава непотребна наука и жадуваше за дните, в които щеше да е достатъчно голяма, за да изучава биология и химия. Там поне можеше да научи нещо, което да е приложимо в живота. Кой знае, може би дори щеше да е способна да излекува Георги, само ако в училище им преподаваха нещо полезно, мислеше си с горчивина тя. 

Към края на деня главата започна здравата да я боли, почувства се отмаляла и след като удари последният звънец, Мая едва успя да се прибере вкъщи – толкова отпаднала се чувстваше. „Виж ти, тези зъболекари са толкова заразни, че се разболяваш, само докато говориш за тях“, помисли си тя и внимателно провери всичките си зъби пред огледалото. Те, обаче, до един се оказаха здраво захванати на мястото си. Примири се, че за кариес няма как да изследва, затова просто си легна и не след дълго заспа. Спа чак, докато майка ѝ не се прибра от работа. На въпроса какво ѝ е Мая отвърна, че е заразила двамата с Георги със „зъболекарски работи“ и най-вероятно Лили е виновна за всичко, затова не заслужава никаква серенада. Майка ѝ отдаде несвързаните думи на вероятна треска и бързо ѝ сложи термометър под мишницата. Мая нямаше сили да спори, затова си легна обратно в леглото. 

Беше болна почти цяла седмица и пропусна много от училище. И понеже си стоеше самотна вкъщи, на петия ден Георги дойде да я види. Той самият вече беше оздравял и очевидно беше забравил изцяло за кавгата им, защото ѝ донесе подарък - един бял плюшен заек.

- Казва се Мая – обяви той със задоволство, а после лицето му помръкна, щом добави – Мама не ми позволи да купя останалите пет.

Момичето Мая прегърна щастливо заека Мая и хвана за ръката Георги.