И просто така
Снимка: Airam Dato-on И просто така белият бъз на терасата се предаде и започна да вехне безутешно като младостта ми. Никакво поливане не беше в състояние да го върне към живота. Напротив, колкото повече го поливах, толкова по-неутешимо ставаше вехненето му. Оставех ли го без вода пък, ронеше листо след листо като подранил предвестник на есента през юли. Беше се появил неочаквано и дори леко неуместно като плевел в новозакупената пръст за цветя и по всичко личеше така и щеше да си отиде. Без обяснения, без причини, просто едно лято започна да съхне и никой не успя да го разубеди. Този бъз цъфтя само една пролет, някъде през май крехкият му кичест цвят облагороди терасата с аромата си. Апогеят на живота му трая не повече от седмица, максимум две. После прецъфтя, а година по-късно залиня, сякаш тъжеше по изгубената си младост. Кой би могъл да каже, дали и растенията нямат криза на средната възраст. Дали и той не се сравняваше с другите и не изпитваше срам и болка, че не е пора...
